СИБАНК Онлайн

Общи условия за услугата интернет банкиране.

Продажби на имоти
Контактен център 24/7
0700 1 4554 (на цената на селищен разговор)
Нашите специалисти са на Ваше разположение 24 часа/7 дни в седмицата и ще отговорят на всичките Ви питания свързани с продуктите на банката, вкл. картовите продукти и онлайн банкиране.
07.03.2013

Дани Де Раймакер, главен изпълнителен директор в КВС, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари" на Групата: Чуждият бизнес се надава на бързо решение на политическата криза

в-к Капитал Дейли, 07.03.2013
стр. 16
Интервю на Валентина Илиева

Дани Де Раймакер започва работа в КВС през 1984 г., като е заемал различни позиции. От тази година е главен изпълнителен директор в групата, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари". Избран е за член на надзорния съвет на СИБАНК u ДЗИ - дъщерните поделения на белгийската банково-застрахователна група. С него разговаряме за състоянието и перспективите пред икономиката и банковия сектор в България през погледа на един чужд инвеститор и мениджър.

 

Притеснява ли би като чужд инвеститор политическата ситуация 6 България от гледна точка на бизнеса и икономиката? Как изглеждат процесите отвън?
- Финансовата стабилност логично е функция на политическата стабилност. Ето защо всички инвеститори, не само в банковия сектор, са загрижени и се надяваме за бързо решение на настоящата политическа криза.

Какво мислите за състоянието на икономиката и на банковия сектор в България сега?
- България понесе сравнително добре кризата с държавния дълг в еврозоната. Политическата рамка, изградена от добре управляван валутен борд и разумна фискална политика, доказа своята стабилност през последните години. Растежът на БВП в последно време обаче е незначителен поради слабото външно търсене. Дълбоката рецесия в съседна Гърция също оказа негативно влияние върху България. Сега основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица. Протестите от последно време, които доведоха до оставката на правителството, бяха фокусирани върху нарастващата бедност сред населението и строгите мерки за икономии, предприети от правителството. Това показва, че разумният подход за управление на нивото на държавния дълг също има своята негативна страна. Въпреки че слабото търсене на кредити е причина да се запази незначителният ръст на кредитите, банковият сектор продължава да бъде устойчив. Българската банкова система има по-силни капиталови буфери от тези на другите страни в региона.

Къде се намира към момента страната спрямо другите държави от Централна Европа, в които КВС Group има поделения и директни наблюдения?
- От въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам България показва впечатляващ ръст на икономиката, като дори надминава темповете на други вътрешни пазари в Централна Европа. Въпреки че това доведе до известна степен до приближаване до тяхното ниво, България все още изостава спрямо Чехия, Унгария или Словакия по отношение на БВП на глава от населението. Стандартът на живот в България към момента се равнява на 45% от средното ниво за ЕС. Чехия, която се присъедини към ЕС три години преди България, междувременно достигна нива от 80%.


Какви са възможностите за растеж в България на този етап? Какви са прогнозите ви за страната?
- В краткосрочен план България е изправена пред редица сериозни предизвикателства. Финансовата криза доведе до внезапно спиране на капиталовия поток и предизвика сериозна загуба на работни места. Високото равнище на безработица е тревожен сигнал и в резултат може да се стигне до структурна безработица. От особена важност е да се предприемат необходимите структурни реформи. Те включват допълнителни подобрения във физическата инфраструктура, особено в областта на транспорта, както и усилия за подобряване на бизнес климата. Ако тези проблеми се решават по подходящ начин,
считаме, че потенциалът за ръст на българската икономика е все още висок.


До каква степен би могло да се разчита на чужди инвестиции? Или по-удачният вариант е износ и вътрешно потребление?
- Когато притокът на капитали нарасна в разгара на кризата, дефицитът по текущата сметка достигна малко над 25% от БВП. Оттогава външните дисбаланси бележат значителен спад. След като търсенето в световен мащаб отново се върне в нормални граници и нагласата на инвеститорите се подобри, отново ще има приток на преки чуждестранни инвестиции, макар и не на същите нива, както преди кризата. От ключово значение е вътрешното търсене да нарасне.

Какъв е интересът на белгийски компании за вложения в България?
- КВС навлезе на българския пазар, тъй като страната по това време преживяваше силен икономически растеж, който се очакваше да продължи при нива над средните за ЕС. Особено банковият и застрахователният сектор осигуряваха потенциал за успешно навлизане на пазара, едновременно в сегмента на физическите лица и този на малките и средните предприятия. В същото време страната бе на път да се присъедини към ЕС и вече се възползва от фиксирания валутен курс на местната валута спрямо еврото, който осигурява стабилност.
В София има активна общност от белгийски бизнесмени и мисля, че може с основание да се каже, че България е добре известна в Белгия като място, предлагащо интересни възможности за инвестиции. България разполага с много квалифицирани работни кадри, като данъчната среда и разходите за работна сила са привлекателни за белгийските предприемачи.


Какви са плановете на КВС Group за развитие на нейната дъщерна банка тук - СИБАНК?
- България е един от основните пазари на КВС, определен също като пазар, генериращ ръст за групата. През годините СИБанк се превърна във важен играч на пазара и търговска марка, добре позната на домакинствата. Заедно с ДЗИ тя е в състояние да предложи на своите клиенти интегриран банково-застрахователен модел, който все още дава възможност за допълнително сближаване и проникване на пазара.

Актуална тема сега е консолидацията в банковия сектор в България - някои банки може да се обединят в резултат на сливане на централите им навън, други се продават? КВС има ли интерес за участие в тези процеси - например покупка на банка с цел разширяване на пазарно присъствие? Или ще разчитате на органичен растеж?
- През 2009 г. КВС договори с Европейската комисия стратегическа промяна на фокуса, след като получи помощ от правителството по време на финансовата криза от 2008 г. Освен намаляването на риска и на счетоводния баланс, споразумението предвиждаше също и забрана за придобиване до края на 2014 г. Едва след това ще започнем да проучваме възможностите за укрепване на позициите си в различните страни, определени като ключови пазари в нашата стратегия.
Нашият първи приоритет ще бъде укрепването на дейности, които са второстепенни, но въпреки това се характеризират с висока рентабилност или бележат силна активност в икономики, които се нормализират след кризата. Това означава, че с поставянето на стратегически приоритети нашите дейности в България ще бъдат съпоставяни спрямо дейностите ни в други страни. Същевременно ще разчитаме на органичен растеж, докато банково-застрахователният модел, прилаган заедно с ДЗИ, предлага големи възможности за устойчив ръст в разширяващия се български пазар на финансови услуги.


Моделът на КВС е интегрирана банково-застрахователна дейност. Доволни ли сте от резултатите и представянето на ДЗИ? Какви са намеренията ви за бъдещето на застрахователя?
- Въпреки неблагоприятните пазарни условия в резултат на икономическата криза българските подразделения на КВС постигнаха добри резултати. ДЗИ е пазарен лидер и като такъв ще продължи да се стреми към оптимално обслужване на своите клиенти и на интересите на другите заинтересовани страни. Казвайки това, трябва да призная, че изпитваме известна загриженост по отношение на пазара на застраховки „Гражданска отговорност" в България. Ясно е, че това е труден пазар, на който редица участници следват стратегии, които ще се окажат неустойчиви в дългосрочен план. Това не е добре за сектора като цяло и може да породи негативен ефект в бъдеще.