СИБАНК Онлайн

Общи условия за услугата интернет банкиране.

Продажби на имоти
Контактен център 24/7
0700 1 4554 (на цената на селищен разговор)
Нашите специалисти са на Ваше разположение 24 часа/7 дни в седмицата и ще отговорят на всичките Ви питания свързани с продуктите на банката, вкл. картовите продукти и онлайн банкиране.
19.10.2012

Кирил Величков, ръководител на управление „Европейски проекти и финансови институции" в СИБАНК: Срещнете се с банка още в началото на кандидатстването по европейски програми

сп. Капитал Daily - Финанси, 10.2012
стр. 12, 13, 14, 16, 17
Интервюто взе Мария Иванова

Визитка: Д-р Кирил Величков е ръководител на управление „Европейски проекти и финансови институции" в СИБАНК. Той отговаря за сътрудничеството по темите, свързани с европейски проекти в рамките на КВС Group. Член е на работната група по еврофинансиране към Асоциацията на банките в България. Величков има над 15 години опит по европейски проекти, като е работил в звената за управление на програмите ФАР и „Сократ". В момента е и хоноруван преподавател в НБУ, лектор е в Дипломатическия институт.
Работи и като независим експерт за Европейската комисия.

- Кои са най-важните неща, които трябва да знае една фирма, когато реши да кандидатства с проект по европейските програми?
На първо място, вече има твърде много информация за европроекти и за да се ориентира, една фирма трябва да вложи много усилия. По-големите компании, които могат да си позволят да отделят един или двама души за това, може да се справят сами, но за по-малките фирми това не е вариант. Тук е ролята на банката, ако има специалисти по тези програми, да помогне на своите клиенти, като ги ориентира във възможностите. Така, когато клиентът дойде с идея за конкретен бизнес, банката може да каже „защо не използвате програма „Конкурентоспособност" или „знаете ли, че по фонд „Земеделие" ще стартира точно такава мярка след шест месеца", т.е. ние можем да му подадем ръка още оттук. Другият вариант е да се ползват консултантски фирми, като при повечето от тях практиката е да предоставят първоначалната информация по ориентирането безплатно. Моят съвет към фирмите е да се подготвят, да са проактивни при търсенето на възможности и да ги търсят по-дългосрочно и с визия за това как искат да се развива бизнесът им в следващите 1-2 години. Така, ако още отсега се опитат да знаят какво ще се случи за година напред, могат да видят какво ще се прави по програмите и дали нещо от това няма да им свърши работа. Много е важно да има напасване между нуждите на бизнеса и това какво предлагат програмите, а не просто самоцелно кандидатстване, защото тогава проектите не са бизнес обосновани. Разбира се, важно е и да се планира адекватно самото кандидатстване, защото за да бъде качествен и успешен един проект, той трябва да се напише хубаво - независимо дали фирмата го пише сама или ползва консултант. Като се има предвид огромната бюрокрация обаче, не съветваме клиентите да се заемат сами, освен ако нямат човек с опит и не са решили да инвестират време. Добре е при обмислянето на такова решение още в самото начало фирмите да си направят сметката дали ще си струва да извървят този път. За целта те трябва да са наясно колко време ще им отнеме, какви допълнителни усилия ще трябва да положат, какви рискове крие и колко им струва целият процес. Трябва да се планират пари за консултантите както за написването на проекта, така и за управлението му, както и да се предвиди вътрешен капацитет, т.е. някой в самата фирма, който да отговаря вътрешно за проекта. Освен това трябва да се отчетат и възможните забавяния при отделните етапи, а също така и отлагането на инвестицията във времето. Не на последно място трябва да се има предвид и това, че в повечето случаи фирмите не успяват да изпълнят проекта си така, че да получат 100% от искания грант, т.е. трябва да планират по-малък грант, от порядъка на 90-95% от искания. Така обикновено излиза, че за голям проект, например от порядъка на 1 млн. евро, си заслужава. За проект за 10 хил. евро обаче бих посъветвал една фирма да си помисли сериозно, защото въпросителните са големи.

- Как да се избере подходящ консултант ?
Първото нещо, което фирмите трябва да гледат, е дали консултантът има опит, и то с конкретната програма, в която ще кандидатстват. Той се доказва с референции, с реално спечелени проекти, както и с реално изпълнени проекти. На второ място е добре да се види дали консултантите си партнират с търговска банка, което също е много силна референция. В СИБАНК например имаме официални споразумения с около 12 фирми, но за да се стигне до сключването им, фирмите минаха през редица проверки, преди да вземем решение да си партнираме с тях.

- Колко време отнема написването на проект?
Съветът ми към фирмите е да планират поне два-три месеца, което обикновено е и формалният срок за подаване на документи. Разбира се, добре е дори да е по-дълго, защото ако проектът включва проектантска част и трябва да се приложи и техническа разработка, тези три месеца може и да не стигнат. Освен това, ако се прави в кратки срокове, ще излезе по-скъпо заради по-високите разходи за консултантите, а и рискът да не се получи финансиране е по-голям. Не на последно място кратките срокове водят и до по-ниско качество, което може да доведе до сериозни проблеми - например дори и да бъде одобрен проектът, ако той не е добре обмислен, може да се окаже неизпълним. Като цяло е добре да се предвидят шест до девет месеца от идеята до подписания договор - поне три месеца за написването, още три в оптималния вариант за разглеждането и одобрението и месец за контрактуване. След това е хубаво да се планират и до три месеца за провеждането на тръжните процедури, ако фирмата не реши да мине предварително съгласуване със съответните ведомства, което според нас е по-препоръчително, и едва тогава проектът навлиза във фазата на изпълнение.

- А колко време отнема кандидатстването и получаването на банково съфинансиране?
Много клиенти идват в банките едва когато имат договор или дори едва когато стигнат на етап изпълнение, а това крие няколко риска. Първият основен риск - клиентът да е кандидатствал например за проект за 1 млн. евро, но в хода на разговорите с банката относно финансовото му състояние да стане ясно, че оборотът му за предходната година е примерно 50 хиляди евро. В такава ситуация банката няма как да отпусне кредит от 1 млн. евро само на базата на подписания договор за проекта и очаквания грант. Това е една от големите грешки, които клиентите допускат, и ролята на банките тук е да им помогнат да планират реалистични проекти още преди да започнат да ги пишат. Ето защо това, което правим в СИБАНК, е още на етап ориентиране на клиента да направим обща среща консултант - банка - клиент. Така, ако клиентът смята, че може да получи до 1 млн. евро по дадена схема, и консултантът прецени, че ще успее да защити проекта, но банката не е склонна да отпусне като заем повече от 700 хил. евро, клиентът може още от началото да адаптира размера на проекта към реалностите. Оттам нататък самото одобрение на кредита не отнема толкова дълго време - конкретно при нас отнема от една седмица до максимум две седмици, ако става въпрос за някакъв много голям, сложен проект. Важното е нещата да бъдат планирани адекватно първоначално, за да бъде успешно кандидатстването за финансиране.
Основният риск всъщност идва на етап изпълнение на проекта. Близо една трета от одобрените фирми никога не стартират изпълнение на проектите си. От тези, които все пак влизат в етап изпълнение пък, голяма част имат проблеми и получават орязан грант.

- Какви затруднения най-често срещат фирмите?
Първото сериозно предизвикателство са тръжните процедури, които трябва да проведат, защото, ако не ги направят както трябва, най-малкото последствие е, че няма си получат гранта или той ще им бъде намален. Освен това могат да имат и по-сериозни проблеми с различни служби, които да ги проверяват. Реално трудностите са всички формалности по управлението и отчитането на проекта. На практика обаче ако човек не е специалист по европейските програми, всички тези изисквани детайли и формалности могат да му се сторят маловажни, докато за министерството например да е от огромно значение спазването им. Всъщност се оказва, че не е толкова сложно да спечелиш проекта, колкото е сложно да го изпълниш и да го отчетеш така, че всичко да е наред и да си получиш парите. Ето защо фирмите трябва да планират някой да им помага при изпълнението и тук е ролята на консултантските фирми. Съветваме нашите клиенти да не се договарят с консултанта само за написването на проекта, а и за подкрепа в изпълнението му. Друго, което фирмите трябва да планират, е да определят вътрешен човек, който да е връзката с консултанта, особено за по-големи проекти. Тоест нужен е някой по-административен, добър организатор във фирмата, който да поеме този проект и да има подкрепата на мениджмънта, защото има много бюрокрация. Ще ви дам пример - от банката преди три години кандидатствахме по ОП „Развитие на човешките ресурси" с проект за обучение на 740 колеги за мениджърски и продажбени умения. Отчетът на този проект беше близо 16 хиляди страници. Тоест фирмата трябва да предвиди и сериозна административна тежест по управлението и отчитането на проекта, преди да стигне до успешното изпълнение и получаването на грант или пък на междинно или авансово плащане, ако конкретната схема го позволява.

- Обвързано ли е получаването на авансово плащане с допълнителни условия?
Да, задължително по повечето програми има изискване за банкова гаранция 110% от размера на плащането. Но ако фирмата няма обезпечение извън европроекта, едва ли ще получи банкова гаранция. Разбира се, грантът се взима предвид, но не е достатъчно обезпечение точно защото банките знаят какъв е рискът при изпълнението на тези проекти.

- Тогава какви обезпечения са нужни?
Банките като цяло са склонни да приемат всякакви обезпечения, които са високоликвидни - това може да е недвижимо имущество, земя или друга собственост, която фирмата може да заложи. Прави се също и залог на целта на европроекта - например, ако се изгражда нова инсталация, тя се залага.

- Как се определя цената на кредитите за съфинансиране на изпълнението на проекти?
Ценообразуването е строго индивидуално, в зависимост от това например дали става дума за малко, средно или по-голямо предприятие, дали е инвестиционен или оборотен кредитът, дали е в левове или в евро. Самият европроект не влияе негативно, напротив - за нас това са приоритетни проекти, защото въпреки риска от неплащане на гранта това е едно допълнително обезпечение, което може да дойде сравнително бързо и да помогне за изплащането на кредита.
Общо взето, има три основни типа продукти, които се ползват. Първият е банкова гаранция, която се търси в момента заради възможностите за до 50% авансово плащане по някои от схемите по фонд „Земеделие". Втората опция е мостови кредит до размера на гранта - това са сравнително кратки кредити със срок 1 до 2 години, които обаче не са голяма част от случаите. Повечето сделки за финансиране покриват не само гранта, а включват и част от съфинансирането, което е третият вариант. Така в края на проекта при получаването на гранта съответната част се погасява, а останалата сума се изплаща като по-дългосрочен инвестиционен кредит - от порядъка на шест-осем до десет години, в зависимост от типа инвестиция. Отделно от това обикновено се отпуска и ДДС кредитна линия, защото ДДС е непризнаваем разход по европейските проекти.

- Кои са секторите, които сте по-склонни и съответно по-малко склонни да финансирате?
Като цяло банката иска да работи и има активно присъствие в сектори като земеделие, фармация, производствени предприятия и др. Във фокуса са и повечето сектори и проекти, подкрепени от еврофондовете. По-рестриктивните сектори са хотелиерството, ресторантьорството и строителството.

- Има ли алтернатива на европроектите?
Някои банки работят активно по специализираните инструменти, които, от една страна, осигуряват евтино финансиране, а от друга, споделят риска. Става дума за различните кредитни линии и гаранционни схеми, разработени с институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд - инициативата JEREMIE, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българската банка за развитие, Националния гаранционен фонд, Държавен фонд „Земеделие" и т.н. Принципът на тези схеми е, че дават на търговските банки ресурс при преференциални условия и банките могат да финансират проектите при облекчени условия, разбира се, при спазване на определени изисквания и ограничения. Така може да се постигне например намаляване на стандартната лихва по кредитите с, да кажем, 1-2 процентни пункта, както и отпадане или намаляване на някои такси по кредитите, което е сериозно облекчение за един голям инвестиционен проект. Чрез програмите за споделяне на риска пък банката получава гаранция, че ще си получи част от средствата в случай на неплащане на кредита, което също й позволява да предложи облекчени условия. Например включването в гаранционната схема no JEREMIE (която обаче не може да се използва за съфинансиране по европейски проекти) в СИБАНК води до намаляване на лихвите по заемите с между 1 и 2.5 процентни пункта. По-интересното обаче е, че благодарение на JEREMIE банката приема 50% от кредита за обезпечен и съответно не му търси обезпечение. Това е много сериозно облекчение за фирмите, защото липсата на обезпечения също е немалък проблем за някои от тях. Някои от тези инструменти може да се комбинират и с кредити за европроекти - т.е. най-изгодният вариант може да се окаже кредит за европроект при използването на линия за преференциален ресурс и гаранция.

- Има ли интерес от страна на бизнеса към всички тези възможности?
Определено. При повечето от сделките ни се използват подобни инструменти - било то за евтин ресурс, само гаранция или комбинация от евтин ресурс и гаранция. Има фирми, които са вече много в час с тези възможности и сами ги търсят. Постепенно средата се променя и тези инструменти стават все по-масови. Същевременно е важно тези възможности да се съобразяват и с реалните нужди на пазара. Показателен пример е случаят с първата схема по инициативата JEREMIE, която първоначално не позволяваше включване на овърдрафти и кредитни линии. Заради тези рестрикции усвояването до момента е сравнително ограничено. След разговори на участващите в схемата банки с Европейския инвестиционен фонд обаче преди месец договорите ни бяха анексирани и вече можем да включваме овърдрафти и кредитни линии, от което всъщност има нужда бизнесът. Това реално промени изцяло средата и в момента се чувства много по-голямо търсене. Затова е важно банките да дават мнение 6 процеса на планиране на еврофондовете, особено ако част от инструментите след това ще се раздават чрез тях - трябва да се чуе предварително мнението на банката ще работи ли даден инструмент и това ли се търси реално.