СИБАНК Онлайн

Общи условия за услугата интернет банкиране.

Продажби на имоти
Контактен център 24/7
0700 1 4554 (на цената на селищен разговор)
Нашите специалисти са на Ваше разположение 24 часа/7 дни в седмицата и ще отговорят на всичките Ви питания свързани с продуктите на банката, вкл. картовите продукти и онлайн банкиране.
16.07.2012

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК: Признаци на интерес за покупка на български банки има само от Русия

Капитал Daily, брой 134/ 16.07.2012
Стр. 30
, Интервюто взе Валентина Илиева

Каква е оценката Ви за реализирането на емисията евро облигации на България преди седмица?
- Много сериозен успех. Постигнатото надхвърли очакванията дори на най-големите оптимисти. През последната половин година няма подобен пример на толкова успешна емисия при съпоставими параметри. Но, разбира се, най-важното бе, че макроикономическите данни, с които се характеризира България, позволяват такова представяне. Стабилността на паричния съвет, фискалната стабилност, малкият дял на външния дълг са показатели, които печелят симпатии. С подобни макропараметри мисията бе възможна, въпреки че страната се намира в регион, на който поначало се гледа с подозрение. Всъщност открояването на България от региона е съществен елемент от постигнатото. Честно казано, очаквах по-голям международен отзвук на този успех. Тепърва предстоят няколко нови емисии на други държави от Европа. Следете резултатите и ще се уверите какво сме постигнали.

Очаквахте ли такъв резултат?
- Трябва да призная, че имах сериозни опасения дали ще имаме шанс - предвид много краткия оставащ срок до падежа на съществуващата емисия - да се намери прозорец, в който да се пласират новите книжа. При заредилите се през последните месеци негативни новини вероятността да се открие пролука, в която да се пласира при благоприятни обстоятелства емисия и да се изкара добра цена, изглеждаше почти невъзможна. Но постигнатият резултат е повече от убедителен. Имайте предвид и това, че емисията е деноминирана в евро. Ако се предложат български книжа, деноминирани в долари, презаписването вероятно би било още по-голямо, защото евровата емисия в момента носи минусите на единната валута. България се прие изключително добре навън. Бих казал, че това е най-високата оценка за страната досега, дадоха я самите инвеститори, а не рейтингови агенции например, към чиито преценки доверието е силно разклатено. Сериозен интерес заявиха и българските инвеститори, които накрая не успяха да купят от книжата при първичното предлагане, но мисля, че разбирам аргументите за това решение.

Какви сигнали излъчи страната ни на международните пазари с реализирането на емисията?
- Фискалната стабилност и стабилността на паричния съвет, заслуга на различните правителства и ръководства на БНБ през изминалите 15 години, сега се отплащат. Самата емисия е акт на изваждане на страната от негативния пакет, в който е поставен целият регион. Няма друга страна в региона, която да е направила такова предлагане. Показаха се основните ни предимства - малък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, банкова стабилност, фискална предсказуемост. Разбира се, и минусите ни не са малко, но емисията позволи да се осветят положителните ни характеристики, по които можем да се откроим от региона, към представите за който механично ни включват.

Какви ще са резултатите за България в по-глобален, по-всеобхватен аспект?
- Резултатите за България са многопосочни и не са свързани само с по-ниски лихвени плащания. Появиха се инвеститори, които за първи път купиха български книжа. Това означава, че отсега нататък на техния радар вече ще стои и България и те внимателно ще следят как се развиваме, има ли други възможности за инвестиции, поддържа ли се същата финансова дисциплина, дава ли икономиката дългосрочни обещаващи сигнали, могат ли да направят други печеливши вложения в нея. На този етап е много трудно да се намери инструмент на пазарите, който носи около 4.4% доходност при съпоставим риск. Една част от инвеститорите, купили книжа от българската емисия, досега не са виждали България на картата, а сега имат в портфейлите си нейни облигации и те нормално биха проявили интерес и към други инвестиционни възможности в страната. Емисията показа и че при следващо излизане на пазарите България би могла да получи финансиране на лихви и под 4%. Държавният бенчмарк е добра стартова точка и за други емитенти от страната.

В този смисъл може ли да се очаква връщане на чужди инвеститори в България или поява на нови, предвид че това сега ни е проблем?
- Бурно завръщане на чужди инвеститори от утре няма да има. Но поне малката, незабележима на международната карта България най-сетне се открои и с добра новина. Има основание и причини чуждите инвеститори да се заинтересуват повече от нея. Разбира се, това са финансови инвеститори, но покрай тях - защото те са и консултанти, има друг тип инвеститори, които влагат в реалната икономика. И когато финансовите инвеститори имат идея, представа и знания за България - за това, че основните данъци не са променяни от години и същевременно са на изключително ниски нива, че има парична стабилност, предсказуемост на валутния курс, и комуникират това с инвеститорите в реалния сектор, бихме могли да очакваме постепенно повишаване на интереса към страната. На този новозародил се интерес обаче няма да му харесат бюрокрацията, корупцията и функционирането на съдебната система и точно върху това трябва да насочим усилията си, за да не отпратим инвеститори още преди да са дошли.

Може ли да се очаква ефект за намаление на лихвите по кредитите, както се изказа финансовият министър?
- Да, но не заради самата емисия. Намалението на лихвите и по депозити, и по кредити е процес, който продължава вече повече от две години и е резултат от наличието на голям свободен ресурс в банките. Връщането на външни заеми от българските банки вече е на приключване, така че средствата на вложители, които продължават да се натрупват, остават на разположение на местните кредитни институции. Големият проблем е, че въпреки желанието ни почти няма къде да насочим този ресурс. Възможности има, но те са крайно недостатъчни и заради това по естествен път пазарът си върши неговата работа. Просто трябва да му оставим време. Заради това, че не можем да плащаме вече толкова високи лихви по депозитите - защото няма къде да влагаме тези пари, се принуждаваме да понижаваме все повече лихвените им проценти. Ако няма сериозен външен шок, не бих изключил до края на годината да отчетем намаление на лихвите по нови депозити в левове и евро с над един процент и респективно то да бъде последвано от по-агресивно оценяване надолу на новите кредити. Погледнете лихвената статистика на БНБ от декември досега и ще видите ясно очертаващата се тенденция. Но трябва да е ясно, че само с ниски лихви не може да се стимулират търсенето и инвестиционните решения. И в момента в някои кредитни сегменти лихвите вече са на нива дори под тези от 2008 г. Това означава, че достигаме равнища, които по-рано служеха за бурна активност, бяха удобни за бизнеса и населението, а сега дори и по-ниски от онези стойности не могат да запалят инициативата. Тоест няма как да избегнем фактора време и промяна на нагласите, каквито и лихви да успеем да си позволим да предложим. Защото те все пак са функция на риска, загубите, качеството на финансиране.

Освен фактора време u промяна на нагласите, водената бюджетна политика у нас, а и в Европа - на икономии и съкращения на разходи, как се съотнася с желанието за възстановяване на икономическия растеж и на кредитирането?
- Животът на много българи не е никак лек и е лесно в такива условия политиците да се поддадат на популистки изкушения и да започнат на харчат повече от събраните бюджетни приходи. Това се е случвало в толкова много страни. В България се водеше политика на ограничения още отпреди кризата. Стремежът към нисък държавен дълг и балансиран бюджет въпреки ниския стандарт на живот е устойчиво и болезнено усилие, което продължава вече 15 години. Както вече споменах, финансовата ни дисциплина, колкото и да е болезнена и непопулярна, рано или късно ще ни се отплати. А други страни тепърва ще изпитат първоначалния негативен ефект от ограничителните мерки, които едва сега започват да налагат. И те ги налагат точно когато икономиката им и бездруго отчита спадове. България няма нужда от нови, допълнителни ограничения. Това означава, че в процеса на възстановяване имаме малък аванс пред други. При по-добри международни условия и нагласи за растеж България има възможност да тръгне бързо нагоре и да покаже доста приличен растеж на БВП. Докато много от другите страни тепърва ще вървят надолу, преди да започне изкачването им. Все пак няма място за прекален оптимизъм и самодоволство. Първо, защото все пак сме заложник на събитията в Европа, и, второ, защото много вътрешни реформи все още не са направени. За българските предприемачи, с които се срещаме ние банкерите, притеснението от външната неяснота е много силно. С условията на вътрешната среда са свикнали и знаят какво могат да очакват, за тях тя е сравнително предсказуема. Това, което ги спира да разширят производството, да инвестират в по-ефективни технологии, да наемат повече служители, е фактът, че не знаят, ако увеличат мащаба на дейността си, дали ще продадат новите произведени количества навън. Защото външната среда в момента е непредсказуема.

Как, кога може да се излезе от спиралата от лоши новини в ЕС - спасителни заеми за държава след държава, банков сектор след банков сектор?
- Чудя се как макроикономическите дисбаланси, съществуващи от години в страни от ЕС, днес се превръщат в новини. Какво ново стана известно на Moody's, че свали рейтинга на Италия до толкова ниско равнище? Кое от това, което ни залива като новини, всъщност е новина - размерът на външните дългове на една или друга държава, бюджетните им дефицити... Защото повечето от тези показатели са такива отпреди повече от пет години. И те не бяха новини тогава. Инерцията и емоцията на пазарите са много силни, а онези икономисти, които са привърженици на теории за нерационално поведение на икономическите субекти, имат все повече основания.

Сега обаче отделни страни започват да гърмят една след друга?
- Сега започват да гърмят, защото няма как да се очаква, че пазарите ще останат безкрайно дълго безразлични към субект, който не е в състояние да действа еднозначно, бързо, решително и последователно. Пазарите не обичат слабите емитенти. В момента, в който се усети слабост, а тя крещи в Европейския съюз, най-логично е да се очакват атаки от всички посоки. Сериозните инвеститори губят доверие и се оттеглят, ако видят, че даден емитент е уязвим при спекулативен натиск. Слабостите му се преекспонират и става още по-трудно поправянето им. Нима дълговете и дефицитите на САЩ и на Япония са по-приемливи от средните за еврозоната? Докато ЕС не съчетае монетарното рамо с политическо и с фискално, трудно би могъл да очаква уважение от пазарите и винаги ще бъде атакуван. Спекулантите виждат колко дълго време отнема на общността вземането на най-елементарно решение - умуване, разсъждения, търсене на компромиси седмици и месеци наред. Правителството на САЩ или Федералният резерв като цяло вземат решения много по-бързо, макар че миналия август и те проявиха европейски синдром и получиха рейтингов удар. Големият проблем в евросъюза остава в баланса между общия и индивидуалния интерес. Засега е очевидна доминацията на националния интерес, като за общия интерес силните страни се сещат само ако той е еднопосочен с техния национален. Този модел работи в добри години, но в криза е много опасен. Ако президентът на САЩ действаше, след като всички щати се споразумеят помежду си, тази държава отдавна нямаше да съществува. В ЕС няма обща политическа и фискална конюнктура, а в същото време се опитваме да има общ пазар и обща парична единица. Механизмите на ЕС изключват вероятността за решение за няколко часа. Докато политическото и фискалното рамо не добият по-категорични измерения, общите проблеми, които имат една или друга част от ЕС, ще бъдат винаги преувеличавани или атакувани.

Бихте ли коментирали последните идеи на ЕС за банков съюз и общ регулатор? Стъпка в правилната посока ли са, решение на някои от проблемите ли са, или създават други проблеми?
- Още когато участвах в разговори на европейско ниво в предприсъединителния процес за България, не ми беше ясно, а днес се разбира и че на никой не му е било ясно какво се случва, ако една, няколко или много международни финансови институции, които оперират на територията на ЕС, изпаднат в сериозна криза. Възникват въпроси, като например кой надзор каква роля има, какви са правата и отговорностите му. Мисля, че е повече от очевидно, че в криза банковите надзори се водят преди всичко от националните си приоритети и започват постепенно, по съвсем закономерен начин, да сегментират и„национализират" частите от проблемна международна финансова структура, така че да имат контрол и да успеят да намалят щетите на тяхна територия. ЕС остави много съмнения дали е наясно, че между отговорностите на националните надзорни органи и на националните бюджети не съществува никакъв синхрон. Ако например немска банка трябва да подкрепи с капитал полското си подразделение, сигурно ли е, че немският бюджет има ангажимент? Не. Или полските власти трябва да разчитат на себе си, като при това положение е ясно, че местният надзор ще изземе инициативата и ще опита да защити максимално националния интерес, щом полският данъкоплатец може да плати цената. И в резултат на това се появяват конфликти. Това се е случвало още през 70-те години, когато са били първите кризи на големите международни банки. Съществуването на единен надзорен център, който да контролира всички структури едновременно във всички страни и да поставя общия интерес пред националния, може би представлява малък напредък. Другият голям проблем обаче е разпределението на фискалните отговорности. Ако на територията на една страна голяма банка изпадне в криза, обикновено се стига до помощ от бюджета. И ако се случи една такава международна институция с бизнес в много страни да изпадне в труден момент, кой бюджет и кои данъкоплатци ще платят колко, за да се подкрепи тази институция? Няма яснота за това. Тоест, ако едновременно с изграждането на единен банков надзор не се започне работа по изграждане на фискален съюз, с който единният банков надзор в критична ситуация да комуникира и да вземат решение как да се постъпи и как да се разпредели тежестта, все едно нищо не е направено. При следваща криза ще се разбере, че само едната стъпка не е достатъчна. Създаването на общ фискален съюз обаче трябва да бъде политически наложено, да бъдат приети съответните законодателни мерки във всяка отделна страна. Най-погрешното би било сега ЕС да се задоволи с идеята за единен банков надзор, без да се извървят всички стъпки.

Как банковата системата тук би понесла една банкова криза в Гърция?
- Там кризата вече мина през много тежки етапи. На колегите в Гърция не им беше никак лесно, когато бяха изтеглени милиарди от банките. Може да се каже дори, че кризата в някаква степен премина - банките там се рекапитализират, Гърция състави правителство, има някаква посока на движение. Няма защо да разсъждаваме върху този сценарий в момента. Освен това българските гръцки банки са в нормално състояние, участват на пазара и се състезават във всички сегменти. Ако по някакъв начин бяха обезсилени от външните проблеми, биха ли го правили? Това, което банковите надзори в Европа в момента вършат, е да се убедят, че банковите единици на тяхна територия са устойчиви и стабилни на самостоятелна основа. Убеден съм, че и българският банков надзор мисли и действа по този начин.

Защо банките тук не започнат да отписват лоши кредити, няма ли да се отрази оздравително на балансите им?
- Всеки месец отписваме кредити. Правило е да се отписват кредити, които са провизирани 100%. Това ще рече, че са изчерпани абсолютно всички възможности за събиране и осребряване на активи по тези кредити. В момента, в който това стане, кредитът се провизира и отписва. Големият проблем е, че опитите на банките да реализират обезпеченията отнемат ужасно много време и рядко завършват успешно при характеристиките на пазара в момента.

Има мнение, че банките целенасочено не изкарват на пазара обезпеченията, които са натрупали от необслужвани кредити?
- Напротив. Защо са им на банките да държат обезпеченията? Това им струва скъпо - разходи за амортизации, охрана, данъци, съхранение, застраховки, управление и т.н. Банките обявяват обезпеченията за продажба, но не могат да ги продадат на безценица. Не е и редно, защото длъжникът веднага може да заведе дело, че банката го е ощетила и е продала безотговорно актива. Тази хипотеза въобще не е само условна. Има конкретни законови процедури за реализация на обезпечения, които банките са длъжни да спазват. Просто този пазар заради законови несъвършенства е много по-малко интересен за купувачите. Много силно ограничен е като възможности и дълбочина, а носи допълнителни рискове. Това в допълнение към общата криза на пазара на недвижими имоти и други активи прави бързите и успешни продажби малко вероятни.

Ще видим ли нови собственици в банковия сектор у нас?
- За някои по-малки и средни банки вече се намериха нови български собственици. За по-големите обаче, за да има промяна, трябва да се появи търсене от чужбина. Очевидно от Западна Европа няма интерес, а и възможности. Там в момента също се продават банки. Факт е, че през последните четири-пет години почти няма сделки и не само у нас. Дори продобиванията в Полша, която не влезе в рецесия досега в кризата, са две-три. И това се случва на пазар с демографска стабилност, мащаб и солидност, със значителна обвързаност с немския бизнес и обещаващи икономически фундаменти. За да се случи сделка на банковия пазар в България, струва ми се, пари трябва да дойдат някъде от изток Далечния, Близкия, или от североизток. Като че ли засега признаци на интерес има само от Русия.