От Валентина Илиева - в. Дневник

Ян Ванхевел е доктор по право към университета в Лувен, Белгия. Завършил е финансова програма за управление VLEKH (Брюксел) и разширена програма за управление INSEAD (Франция). Започва професионалната си кариера през 1971 г., когато се присъединява към правния отдел на Kredietbank - Белгия. През годините сменя няколко мениджърски позиции в банката, а през 1996 г. става управляващ директор на Kredietbank. От 2006 г. Ян Ванхевел е член на изпълнителния комитет на КВС Group и главен изпълнителен директор за Централна и Източна Европа. В момента е и заместник-председател на надзорния съвет на СИБанк.

Какви са очакванията ви за развитието на банковия бизнес в Европа през 2009 г. предвид на ситуацията в момента и развилата се през последната година глобална финансова криза?

- 2009 ще бъде трудна година за банковия сектор в Европа, включително и за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Все пак не бих дал толкова лоша прогноза за тази година като процесите, които наблюдавахме през второто полугодие на миналата. Не очаквам такива негативни резултати, както през изминалата година. Въпреки това първите три до шест месеца на 2009 г. ще бъдат трудни заради натрупаните през миналата година проблеми и преливането им в тази.

Доволни ли сте от бизнеса си тук, в България, и какво очаквате да се случи с банковата индустрия у нас?

- Наистина сме доволни от резултатите, които СИБанк постигна, доволни сме от интеграцията, която банката успя да осъществи, от развитието й, както и от състоянието на кредитния й портфейл. Що се отнася до застрахователния ни бизнес тук, миналата година бяха направени последните стъпки в интегрирането на ДЗИ и за дружеството този процес приключи. Мога да потвърдя, че групата ни има достатъчно капитал за всичките си дъщерни поделения в ЦИЕ, включително и в България, за да продължим нормално да работим. СИБанк продължава да кредитира клиентите си. Успя да привлече и допълнителен ресурс за финансиране на малки и средни предприятия в страната от Европейската инвестиционна банка.

Все пак като цяло 2009 г. ще бъде малко по-трудна за икономиката на България. Растежът ще бъде по-нисък. Нормално е в една такава ситуация банките да бъдат малко по-предпазливи, да разглеждат по-внимателно проектите за кредитиране. Ние ще продължаваме да кредитираме и да работим нормално със забележката за по-нисък растеж.

Все пак положителен елемент от това състояние на рецесия, в което се намира Европа, е, че в такива условия хората като че ли са по-склонни да спестяват. И когато и банките предлагат атрактивни лихвени проценти като бонуси и промоции по депозитните си продукти, това привлича хората да депозират своите средства и да ги спестяват.

Как глобалната финансова криза промени стратегията на вашата група в ЦИЕ и конкретно в България освен очакванията за по-нисък растеж?

- Глобалната финансова криза не се отразява по някакъв съществен начин върху стратегията ни за развитие. Планът ни включваше разрастване основно през изминалата година. Постигнахме планирания растеж. Сега сме на етап интегриране и канализиране на придобивките, които направихме - закупените банки и застрахователни компании в различни страни, включително и в България. Дори и без финансовата криза плановете ни за тази година не включваха придобиване на нови финансови институции. Освен че моментът не е подходящ за това, и плановете ни не бяха такива. Но глобалната финансова криза не ограничава и не влияе върху стратегията ни за развитие. Просто сега сме на етап, в който канализираме придобитите и вече интегрирани институции.

Имате ли прогноза за финала на тази криза, кога може да се очаква излизане от нея?

- Иска ми се да можех да дам такава прогноза. По този въпрос вижданията са различни. Международният валутен фонд например има доста негативни прогнози. Все пак има и по-позитивни очаквания от други участници и наблюдатели на пазара. Но истината е, че никой не знае точно кога ще приключи кризата. Надяваме се тя да не е чак толкова дълбока, колкото изглежда, че би могла да бъде. Всеки мениджър в такава ситуация трябва да е подготвен за различни варианти на развитие на процесите. За нас особено важни са наличието на достатъчно ликвидност и капитал.

Правилни ли се оказаха мерките и действията на централните банки в Европа, които наливат пари в частния банков сектор. В същото време компаниите изпитват недостиг на финансиране за проектите си. В България в момента кредитирането е доста ограничено?

- В период на рецесия банките са малко по-предпазливи в кредитирането. От друга страна, има и по-малко търсене на кредити от бизнеса. Компаниите отлагат искането на заеми, преразглеждайки инвестиционните си планове. От трета страна, банките дават по-малко кредити, защото, за да кредитират, те се нуждаят и от допълнителен капитал. Затова и централните банки предоставят ресурс на търговските банки. Това ще бъде година на предизвикателствата за всички банки, ще бъде трудна година. Но смятам, че мерките, които се взеха, по-специално в САЩ, ще допринесат за положителен ефект в икономиката там, съответно и в Европа. Всички тези мерки, които се предприеха, дадоха малко повече "кислород" на банките, за да могат да дишат по-спокойно и за заздравяването на финансовата система, а това ще доведе и до стабилизиране на икономиката като цяло.